ЕДИНСТВЕНА!

На Н.

Искам да те запомня все така,
поникнал ранен стрък кокиче,
разцъфнал люляк бял от пролетта,
лъчезарно мое слънчево момиче.

Желая винаги, навеки да си с мен,
сърцето ти до моето, съдба в съдба,
в пътища житейски и във тежък ден,
ще бъдем неразделни както досега.

СЪРЦЕ...
СЪРЦЕ...

Ангелско момичеТихи стъпки.
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе.
Нашепващи звезди.
И едни искрящи очи.
Очакване.
Трепет.

Пътъшествие из тайнствени земи,
странстване из непознати равнини,
движение сред владенията на хиляди души.
Фигура, забулена с тъмнината на мрака,
създание обвито в тишината на студенината.
Пристъпващо тихо по паважа,
бродещо с твърда стъпка по булеварда.
Издишащо дима на веч изгаряща цигара,

Дали е грях да те обичам?
Грях ли е грях за тебе да мечтая?
Дали е грях в тебе да се вричам?
Грях ли е да те желая?

Като смирена гълъбица
пред тебе искам да застана
в полет или мъченица
с греха си нека да остана!

Чувство на любов

Усмихвам се, щом те зърна,
всеки миг, щом за теб си помисля,
щастлива съм, щом просто те прегърна,
макар и в мислите си, към мен да те притисна!

И ако може мислите да оживяват,
да те видя тук, пред мен, сега,

Всеки път, когато се загледаш необята на небето,
знай, че някъде там съм и аз.
Всеки път, когато понечиш да откъснеш цвете,
знай, че негова душа съм аз.
Всеки път, когато чуеш песента на птиците
знай, че сред тях съм аз!
Всеки път, когато чуеш шепота на вятъра
знай,че с него летя и аз.
Всеки път, когато ти се усмихне морето

..ШЕПОТ НА ВРЕМЕТО

Шептят през времената тези редове,
написани отдавна със трепераща ръка,
за легенда шепнат, надживяла векове
за любов греховна, презряла и смъртта.

Словата сякаш не говорят, просто плачат,
безмерна скръб злощастна в тях се крие,
сияят думите безсмъртни и във здрача
дори и времето тъгата им не ще отмие.

УХАНИЕ НА МЕЧТИ: УХАНИЕ НА МЕЧТИ

Обичам те, както други не ще могат,
жадувам те, слънце златно в небеса,

Last tear: ЗАЩО МЕ ОСТАВИ!

Очите ти, кат утринна дъга сияйни,
посърнали, във скръб са потопени,
очите бисерно смарагдово омайни
преди тъй бляскави, сега стопени....