..ШЕПОТ НА ВРЕМЕТО

Шептят през времената тези редове,
написани отдавна със трепераща ръка,
за легенда шепнат, надживяла векове
за любов греховна, презряла и смъртта.

Словата сякаш не говорят, просто плачат,
безмерна скръб злощастна в тях се крие,
сияят думите безсмъртни и във здрача
дори и времето тъгата им не ще отмие.

В името на низости човешки, страсти тъмни
души прекрасни и две сърца са спрели
двама влюбени, останали безсмъртни,
и във смъртта в прегръдка силна слели.

Любовта е вечна, като пламък тя трепти
пламък прометеев силен, никога не спиращ
и сега, и утре, и навеки ще шепти
за легендата и обичта, която не умира.