()

САМОДИВА: САМОДИВАСАМОДИВА: САМОДИВАСАМОДИВА

Луната замечтана е със лик унесен
нагиздена със огърлица от звезди
и дървеса, обагрени от златна есен,
ветрецът тихичко полюшва и шепти.

Самодива там воал от бисери обвива
създание приказно, танцуваш ти сама,
снага си крехка в ритмите извиваш
и песен се понася със неземна красота.

Танцуваш и танцуваш ритъма захласната
сълза блести в очите твои или тъга,
но продължаваш танца си прехласната
самодива моя, но скрърбяща със душа!