ДУША ИЗГУБЕНА, ДУША ОСЪДЕНА

Чувстваш себе си като самотен лик
самотен образ във света безлик,
и този образ някакси се скрива
във огледален свят се той размива....

Тъй малко искаш - да си ти видян,
да бъдеш себе си, макар и сам,
и да не губиш своя търсен блян
копнеж по някого далечен, там.

Тъй свята моя, ти дай на моето сърце
най-сетне дай ми нужния покой
на моята душа, покоя който ми отне
душа изгубена, душа в сълзящ порой...

И прости най-сетне,сърцето толкова боли
моето сърце тъй тъжно, измъчено от мисълта
която, просто не прие, разбираемо нали
и което с право е осъдено на самота....

....за последно!
Дотук бях..лични причини....