ЖИВОТ....?!

Живеем как можем, дишаме, чакаме
все нещо да стане, безспирно протакаме,
моменти пропускаме, проблеми отлагаме,
истини крием, тъй дълго таени
в душите ни морни, в сърцата смутени.

И като сенки блуждаещи в преизподнята
все се надяваме, виниме съдсбата
реалността загърбили, търсим отплата
за грешките свои, стара песен изпята,
повтарян рефрен в битието ни сиво....
Защо друг обвиняваме, гледаме диво,
освирепели все гневни, огледалото криво
и еретически безогледно крещиме - Разпни го!

Да бъдеш - смисъла знаен отричаме,
или пък не, туй непрестанно изричаме
на поета вечер словата безсмъртни
отдавна написани, за хората смъртни.
Тез слова, истини, в душите ни мъртви
отдавна тъй болни, но туй не признаваме
дори да са мъртви, покой им не даваме,
глътка надежда дори, само мъка отдаваме
и трупаме в пъзела на живота си беден...

Не за това живеем живота несретен,
а някога, някъде просто да бъдеш почетен...
Дори с дума едничка - че само живял си,
и надежди запазил, мечти отстоял си....