НЕКРОНОМИКОН
или “Ал Азиф” (“Воят на нощните демони”). Неин създател е безумният поет Абдул Алхазред от йеменската провинция Санаа. В търсене на истина и просветление, през VІІ век той обиколил Близкия Изток. Две години живял в развалините на Вавилон, пет години изучавал подземните и тайни пещери на Мемфис и още десет години се скитал в арабската пустиня Руб ал Кхали, където според легендите бродели демонични духове и ангели на смъртта, прекланящи се пред Шейтан. Последните си години Алхазред преживял в Дамаск, където около 700 г. написал своята знаменита книга “Ал Азиф”. В предисловието той уверява, че в пустинята видял приказния град Ирем (наричан още Колон) и безименен град, под руините на който намерил светилище с манускрипти с познанието на раса, предшестваща човечеството, наречена “Древните”. Според арабските мъдреци магриби Ирем зат ал Имад бил построен от шах Шадад , владетел на раса от гиганти - нефилим, в друго ниво на реалността. Магрибите вярвали, че Ирем е врата към Великата пустота. Те го достигали в състояние на изменено съзнание чрез съновидения, медитация и употреба на наркотици. В мистичното пространство те общували с джиновете, обитатели на Пустотата и постигали фана - изкуството на анихилация, когато се освобождавали от оковите на материята и постигали власт над хората и демоните. В суфитския мистицизъм тези медиатори били наричани маджнун - “обладани от сила” и в този смисъл бил “безумен” поетът Алхазред.