Шумер е първата голяма човешка цивилизация, възникнала през IV хилядолетие пр.Хр. на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарското колело, пивоварството и други.
Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, на юг от съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна култура Убейд. В епоса на шумерите се споменава за страна, която те считали за прародина на цялото човечество - остров Дилмун (днешнен Бахрейн). Учените считат, че езикът на шумерите е родствено свързан с урало-алтайските езици, в частност с тюркското езиково семейство.
Първите шумерски селища възникнали преди около 4 хил.год.пр. Хр. Постепенно по-големите от тях прераснали в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град си имал свой управник - цар или жрец и свое божество. Сред най-големите от шумерските градове били Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. Шумерските градове били оживени търговски и занаячийски центрове. Освен търговията която развивали по между си, те търгували и с Египет и Индия. Поради своето богатство те често ставали обект на нападения от стана на персийските и арабските племена.
Около 2600 г.пр.Хр. Шумер бил обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел - Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавил към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума - Лугалзагеси, разширил тези владения до Перскийския залив.
В средата на III хил. пр.Хр. голяма част от Шумер била завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) - обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.
В средата на II хил. пр.Хр.. Шумер бил погълнат от набиращата сили Вавилонска империя. Макар че шумерският език загубил статуса си на разговорен, той се съхранил през следващите столетия като литературен и културен език.
Някои от своите божества шумерите и акадците транспонирали върху звездното небе - седемте познати за тях планети и част от неподвижните звезди. Слънцето било еманация на бог Уту (ак. Шамаш), в планетата Меркурий своето астрално проявление имал богът на писмеността и мъдростта - Набу, във Венера - богинята на любовта и красотата Инана (ак. Ищар), в Марс - богът на войната Нергал, Юпитер е бог Мардук, а Сатурн олицетворявал Нинурта - богът на постоянството, издръжливостта и победата. Наред с тези божества шумерите се покланяли и на богове, властващи над различни природни стихии. Ану, богът на небето, както много от урановите божества е deus otiōsus, отстъпил креативността и водещата роля в култа на своя син, атмосферния бог Енлил (вж. задължително съответните раздели при М. Елиаде, Трактат по история на религиите), Енки - бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите, условно наричаната Богиня - Майка, позната в различни хипостази (Нинхурсанг, Нинмах; Аруру) и други