Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
като корабокрошенец на самотен бряг.

Снега валеше, а душата ми копнееше
за светъл лъч, за тебе тя милееше.

Чувство на любов

Усмихвам се, щом те зърна,
всеки миг, щом за теб си помисля,
щастлива съм, щом просто те прегърна,
макар и в мислите си, към мен да те притисна!

И ако може мислите да оживяват,
да те видя тук, пред мен, сега,

Слънцето, мъждукащо измежду облаците,